Ленени продукти за дома и семейството от онлайн магазин Bohemyana
Лен: един от най-старите платове
Данни за неговата употреба има още преди повече от 30 000 години. Това може да го нареди на челно място като най-ранния материал, използван за производството на тъкан. За първи път култивиран лен се е отглеждал в следните страни: Близкия Изток, днешните Израел, Йордания, Сирия, Ирак, Ливан, Югоизточна Турция, Египет. При археологическа дейност през септември 2009 г. в пещерата Дзудзуана, Кавказ, са открити фрагменти от ленена тъкан на около 36 000 години.
Древен Египет
Находка от Древен Египет например, датирана между 2140 г. и 1976 г. пр. н. е. показва изключителните свойства на ленената тъкан. Тя е изложена в Лувър, Париж. Извършени са множество тестове. Те показват, че тъканта е запазила изцяло своята здравина и механични качества. Още един пример. При отварянето на гробниците на Рамзес II и Тутанкамон ленените тъкани били като непокътнати. Повече от 3000 години!
През неолита египтяните разпространили лена и в средиземноморските страни. И така в началото на Х век ленът вече бил широко разпространен. Първите износители на лен са финикийците. Търгували през XII – VIII в пр. н. е. Най-ранните писмени извори, документиращи производството на лен, са плочките, открити в Пилос, Гърция. Ленът е изписан като „ли-но“, „ли-нон“, а жените, които са го обработвали – „ли-не-я“.
В западния свят
Ленът продължава да бъде основна част от бита и облеклото в западния свят в продължение на векове. Явно тогава хората са били добре запознати със свойствата на материята, тъй като той се е ползвал в страни с различни климатични условия. Изработвали са ленено спално бельо, домакински текстил и облекло. Думата „linen“, която днес в превод означава „спално бельо“, идва от „лен“ – тъй като основната тъкан за производство на спално бельо е бил именно ленът.
Лен: производство
Доказателства за това колко високо са били ценени качествата на лена, са множеството запазени ленени облекла и аксесоари, носени от важни исторически личности. През 1685 г. бягащите от Франция хугеноти се преселили на Британските острови, и не само. Така те пренесли със себе си знанията и уменията за производство на ленена тъкан, които били доста иновативни. Това допринесло много сериозно за растежа на индустрията по тези места. По време на Викторианската епоха град Лисбърн, Северна Ирландия е център на производството на лен. Именно там се произвежда огромна част от ленената тъкан по онова време.
В американските колонии почти не е имало фермерско семейство, което да не отглежда лен. Пътят на лененото влакно от растението до готовия плат е дълъг и трудоемък. Ленът се произвежда от целулозните /ликови/ влакна от вътрешността на растението. Като начало ликовите влакна се отделят от стъблата. Ленът трябва да се накисне с цел омекотяване на влакната. Този процес трае от няколко дни до няколко седмици. Важно е да не се допуска изгниване на стъблата. Следва неговото изсушаване и обработка. С тези си действия колонистите са искали да покажат, че могат да си бъдат самодостатъчни. Домашното производство в САЩ продължило до 1800 г. След това процесът се модернизирал и съответно на пазара се предлагали много и различни ленени изделия.
XIX век
В края на XIX век всеки уважаващ себе си мъж имал в гардероба си летен костюм в светъл цвят. Сред жените ленените дрехи също били на почит. Особено в южните щати, Кариби и Средиземноморието.
В края на XIX и началото на XX век ленът е бил в основата на руската икономика като най-изнасяният артикул в страната. В Русия е произвеждан около 80 % от световната ленена реколта. 2009 година бе обявена за Международна година на естествените влакна от Генералната асамблея на ООН. Целта: повече осведоменост относно лена и останалите естествени материи. Към днешна дата ¾ от световния лен се отглежда в Западна Европа (Франция, Белгия и Холандия).
Важни дати:
36 000 години пр. н. е.: Очевидно ленът е първия текстил, произведен от човека, доказва го находката в пещера в Кавказ.
5000 години пр. н. е.: В древен Египет производството и отглеждането на лен са били основен двигател на икономиката.
3000 години пр. н. е.: Финикийците са първите износители на лен за Шотландия, Персия, Индия и Китай.
356-323 г. пр. н. е.: Александър Велики е носил броня, изработена от 15-20 слоя лен, напоен с масло от ленено семе, втвърден чрез окисляване. Предполага се, е това е първия композит в света.
58-52 г. пр. н. е.: По време на Галските войни Юлий Цезар е впечатлен от качеството на текстила, произвеждан във фламандските равнини от население, което той нарича „белги“ – произлизащо от келтското наименование на лена.
789 г.: Карл Велики постановява, че всяко едно домакинство трябва да произвежда лен, като така се стреми да повиши производството му.
1200 г.: През XIII век Баптист – тъкач от региона Камбре във Франция, разработва процес на тъкане за изключително деликатна ленена тъкан. Наречена е „батиста“ в негова чест.
1685 г.: След отмяната на Нантския едикт във Франция, над 6000 тъкачи бягат в Англия, Ирландия, Холандия, Швейцария и Германия. Така разпространяват своя опит.
1810 г.: Филип дьо Жирар изобретява машина за предене на лен и така поставя началото на индустриалната революция.
1953 г.: Елизабет II е коронована за кралица на Обединеното кралство. По време на церемонията тя носи семпла бяла рокля от лен – символ на чистото и свещеното.
В наши дни
2012 г.: Alliance for European Flax-Linen & Hemp публикува еталонни произведения за композитната индустрия: композити от ленени и конопени влакна, пазарна реалност – Биобазираните решения за индустрията.
2019 г.: ¾ от световния лен се отглежда в Западна Европа (Франция, Белгия и Холандия): 124 000 хектара и 171 000 тона влакна.
2022 г.: Стартирането на LCA: Оценката на жизнения цикъл на изтъркан европейски лен® съгласно метода за оценка PEF (отпечатък върху околната среда на продукта), установен от Европейската комисия.